Октомври

Трудно ли ти е понякога да се подчиняваш? На цар Давид му било трудно, затова се молил на Бога: „Събуди в мене желание да върша волята ти!“ (Пс. 51:12) Макар че Давид обичал Йехова, невинаги му било лесно да му е послушен. Същото важи и за нас. Защо? Първо, имаме вродена склонност към непослушание. Второ, Сатана постоянно ни тласка към бунт, както самият той се разбунтувал. (2 Кор. 11:3) Трето, живеем в свят, в който преобладава бунтовна нагласа — „духът, който сега действа в синовете на непослушанието“. (Еф. 2:2) Нужно е не само да се борим срещу склонността си да грешим, но и да устояваме на натиска на Дявола и този свят да сме непокорни. Трябва да полагаме усилия да се подчиняваме на Йехова и на онези, на които той е дал власт. w23.10 6, абз. 1

Какво научаваме от превръщането на водата във вино? С това чудо Исус дал урок по смирение. Той не се хвалил какво е извършил. Всъщност Исус никога не се хвалил с постиженията си. А напротив, смирено и многократно отдавал цялата слава и всички заслуги на Баща си. (Йоан 5:19, 30; 8:28) Ако в подражание на Исус гледаме смирено на себе си, няма да се хвалим с постиженията си. Нека се хвалим не със себе си, а с чудесния Бог, на когото имаме привилегията да служим. (Йер. 9:23, 24) Нека отдаваме заслугите на него. В крайна сметка какво бихме могли да постигнем без неговата помощ? (1 Кор. 1:26-31) Ако сме смирени, няма да очакваме признание за доброто, което правим за другите. По-скоро ще сме доволни от това, че Йехова вижда и цени всичко, което правим. (Сравни Матей 6:2-4; Евр. 13:16.) Той несъмнено ще се радва много, ако също като Исус проявяваме смирение. (1 Пет. 5:6) w23.04 4, абз. 9; 5, абз. 11-12

Под вдъхновение апостол Павел насърчил християните да са загрижени за другите. Как можем да приложим този съвет по време на събранията? Като помним, че освен нас и другите искат да участват. Помисли за следното: Когато си с приятели, ще говориш ли толкова много, че те да не могат да кажат нищо? Не, разбира се. Искаш и приятелите ти да участват в разговора. Подобно на това на събранията искаме да позволим на колкото се може повече хора да се изкажат. Всъщност един от най-добрите начини да насърчим братята и сестрите си, е да им дадем възможност да изразят вярата си. (1 Кор. 10:24) Можем да отговаряме кратко, като така оставяме време да участват повече хора. Дори когато отговаряме кратко, не искаме да обсъждаме твърде много мисли. Ако споменем всичко в абзаца, другите няма да има какво да кажат. w23.04 22-23, абз. 11-13

Трябва да помним колко е важно да продължаваме да помагаме на другите, особено чрез проповедната дейност. Нужно е да сме гъвкави в службата. Срещаме хора с различен произход, убеждения и нагласа. Апостол Павел се приспособявал и можем да научим много от примера му. Исус го назначил като „апостол за народите“. (Рим. 11:13) Павел проповядвал на юдеи, гърци, образовани, по-обикновени хора, високопоставени и царе. За да достигне сърцата на толкова различни слушатели, Павел станал „всичко за всякакви хора“. (1 Кор. 9:19-22) Той вземал предвид културата, произхода и вярванията им и приспособявал подхода си. Ние също можем да сме по-резултатни в службата, ако намираме начини да приспособяваме подхода си към нуждите на нашите слушатели. w23.07 23, абз. 11-12

Мекотата не е слабост, а сила. Изисква се вътрешна сила, за да останеш спокоен, когато си в трудна ситуация. Мекотата е част от „плода на духа“. (Гал. 5:22, 23) Форма на гръцката дума, предавана като „мекота“, понякога се използвала, за да опише опитомен див кон. Представи си див кон, който става кротък. Макар че е кротък, той пак е силен. Как ние, като хора, можем да развием мекота и в същото време да сме силни? Няма как със силна воля. Ключът е да молим Бога да ни дава от духа си и да ни помага да развиваме това хубаво качество. Много Свидетели са се научили да са меки. Те са проявявали мекота при провокация, оставяйки добро впечатление на околните. (2 Тим. 2:24, 25) w23.09 14, абз. 3

Във вдъхващо страхопочитание видение апостол Йоан видял 24 старейшини в небето, които се покланят на Йехова. Те го възхвалявали, признавайки, че той е достоен да приеме „славата, почитта и силата“. (Откр. 4:10, 11) Верните ангели също имат многобройни причини да възхваляват Йехова. Те са заедно с него в небето и го познават добре. Виждат как действа и разбират много за качествата му. Това ги подбужда да го възхваляват. (Йов 38:4-7) Ние също искаме да възхваляваме Йехова в молитвите си, като му казваме защо го обичаме и ценим. Когато четеш и изучаваш Библията, определи кои качества, които Йехова проявява, ти харесват най-много. (Йов 37:23; Рим. 11:33) След това му кажи защо ти харесват. Можем да възхваляваме Йехова и заради това че помага на нас и на цялото ни духовно семейство. (1 Царе 2:1, 2) w23.05 3-4, абз. 6-7

През 1919 г. Вавилон Велики изгубила властта си над Божия народ. През тази година се появил „верният и разумен роб“, точно навреме да посрещне искрените хора на новооткрития „Път на светостта“. (Мат. 24:45-47; Иса. 35:8) Отчасти благодарение на верните мъже, подготвили пътя в миналото, онези, които поели по него, можели да научават все повече за намерението на Йехова. (Пр. 4:18) Те можели също да приведат живота си в хармония с Божиите изисквания. Но Йехова не очаквал служителите му да направят нужните промени изведнъж. Той ги пречиствал постепенно. Само колко ще се радваме в бъдеще, когато ще можем да сме напълно угодни на Бога във всичко, което правим! Пътищата изискват редовна поддръжка. След 1919 г. работата по „Пътя на светостта“ продължила, за да може повече хора да напуснат Вавилон Велики. w23.05 17, абз. 15; 19, абз. 16

Ръководното тяло лично обучава помощници за различните си комитети. Още сега тези помощници имат много отговорности в организацията. Те са напълно подготвени да поемат грижите за овцете на Христос. Когато към края на голямото бедствие и последният помазан бъде взет на небето, чистото поклонение няма да изчезне. Под водачеството на Исус Христос Божиите служители ще продължат лоялно да се покланят на Йехова. Вярно е, че по това време ще са под атаката на коалиция на народите, наречена от Библията Гог от Магог. (Езек. 38:18-20) Но това кратко нападение няма да спре служителите на Йехова да му се покланят. Той със сигурност ще ги спаси! Във видение апостол Йоан видял едно „голямо множество“ и му било казано, че тези хора „идват от голямото бедствие“. (Откр. 7:9, 14) Следователно можем да сме сигурни, че Йехова ще защити народа си. w24.02 5-6, абз. 13-14

Как да получим свети дух? Като се молим за него, изучаваме Божието вдъхновено Слово и участваме в дейностите на водената от духа организация. Това ще ни помага да развиваме „плода на духа“. (Гал. 5:22, 23) Бог дава от духа си само на онези, които пазят мисленето и поведението си чисти. Той ще спре да ни го дава, ако подхранваме нечисти мисли и постъпваме според тях. (1 Сол. 4:7, 8) Освен това, за да получаваме свети дух, не бива „да се отнасяме презрително към пророческите изказвания“. (1 Сол. 5:20) Тук изразът „пророческите изказвания“ се отнася за посланията, които идват от Бога чрез духа му, включително за деня на Йехова и колко близо е краят. Ние не си мислим, че Армагедон няма да дойде, докато сме живи. Вместо това постоянно мислим за него, като постъпваме правилно и сме заети с „дела на преданост към Бога“. (2 Пет. 3:11, 12 и бел. под линия) w23.06 12, абз. 13-14

Какво трябва да правим, като християни, ако неочаквано на екрана ни се появи порнографско изображение? Трябва веднага да отклоним погледа си. Ще можем да действаме решително, ако помним, че нашето най-ценно притежание са отношенията ни с Йехова. Дори изображения, които не се смятат за порнографски, могат да действат възбуждащо. Защо трябва да се пазим от тях? Защото не искаме да предприемем дори малка стъпка към извършването на неморалност в сърцето си. (Мат. 5:28, 29) Един старейшина от Тайланд на име Дейвид казва: „Питам се: ‘Дори изображенията да не са порнографски, дали на Йехова ще му е приятно, че ги гледам?’ Подобни разсъждения ми помагат да постъпвам мъдро.“ Ще можем да постъпваме мъдро, като развиваме здрав страх да не огорчим Йехова. Страхът от Бога е „началото на мъдростта“. w23.06 23, абз. 12-13

„Вътрешните стаи“ вероятно са нашите сборове. По време на голямото бедствие ще можем да се възползваме от защитата, която Йехова обещава, ако останем обединени със събратята ни. Ето защо още сега трябва да полагаме големи усилия не само да ги търпим, но и да ги обичаме. Спасението ни може да зависи от това! „Великият ден на Йехова“ ще е тежък период за хората. (Соф. 1:14, 15) Ще е труден и за Божия народ. Но ако се подготвим отсега, ще можем да запазим спокойствие и да помагаме на другите. Ще издържим всяка трудност, която възникне. Когато събратята ни страдат, ще направим най-доброто, за да им помогнем, като проявим състрадание и се погрижим за нуждите им. И ще се държим близо до братята и сестрите ни, които вече сме обикнали. Накрая Йехова ще ни възнагради с вечен живот в свят, в който бедствията ще бъдат забравени! (Иса. 65:17) w23.07 7, абз. 16-17

Библията често описва верните на Бога мъже като силни. Но дори най-силните сред тях невинаги се чувствали силни. Например в някои случаи цар Давид се чувствал смел и силен, но в други бил обзет от страх. (Пс. 55:5; 138:3) Под влиянието на Божия дух Самсон имал изключителна сила, но съзнавал, че без силата от Бога ще стане слаб „като всеки друг човек“. (Съд. 14:5, 6; 16:17) Тези верни мъже били силни само защото Йехова им давал сила. Апостол Павел също признавал, че се нуждае от силата на Йехова. (2 Кор. 12:9, 10) Той имал здравословни проблеми. (Гал. 4:13, 14) Освен това понякога му било трудно да постъпва правилно. (Рим. 7:18, 19) И в някои моменти изпитвал тревога и несигурност. (2 Кор. 1:8, 9) Но когато бил слаб, Павел ставал силен. Как? Йехова му давал нужните сили. Той го правел силен. w23.10 12, абз. 1-2

Ако понякога се борим с чувство за малоценност, може да помним, че самият Йехова ни е привлякъл към себе си. (Йоан 6:44) Той вижда в нас доброто, което ние може би не виждаме, и познава сърцето ни. (2 Лет. 6:30) Затова можем да му вярваме, когато казва, че сме скъпоценни. (1 Йоан 3:19, 20) Преди да научат истината, някои от нас са правили неща, заради които може все още да изпитват вина. (1 Пет. 4:3) Дори верните християни се борят с грешни склонности. Осъжда ли те сърцето ти? Ако да, мисълта, че верни служители на Йехова са изпитвали подобни чувства, може да ти донесе утеха. Например апостол Павел се чувствал ужасно, когато мислел за недостатъците си. (Рим. 7:24) Разбира се, той се разкаял за греховете си и се покръстил. Но въпреки това се нарекъл „най-незначителният от апостолите“ и „най-големият“ грешник. (1 Кор. 15:9; 1 Тим. 1:15) w24.03 27, абз. 5-6

Една поука, която си извличаме от лошото решение на цар Йоас, е, че трябва да си избираме приятели, които ще ни оказват добро влияние — приятели, които обичат Йехова и искат да го радват. Не е нужно да се ограничаваме до хора на нашата възраст. Йоас например бил много по-млад от Йодай. Относно избора си на приятели се запитай: „Дали те ми помагат да укрепвам вярата си в Йехова? Насърчават ли ме да живея според неговите стандарти? Говорят ли за Йехова и за ценните му истини? Проявяват ли уважение към Божиите стандарти? Дали ми казват само това, което искам да чуя, или имат смелостта да ме поправят, когато е необходимо?“ (Пр. 27:5, 6, 17) Истината е, че ако приятелите ти не обичат Йехова, не са ти нужни, но ако го обичат, се дръж здраво за тях — те ще ти оказват добро влияние. (Пр. 13:20) w23.09 9, абз. 6-7

Алфа е първата буква от гръцката азбука, а омега е последната. Като нарекъл себе си „Алфа и Омега“, Йехова показал, че щом започне нещо, ще го завърши. След като създал Адам и Ева, Йехова им казал: „Бъдете плодовити и станете много, напълнете земята и я покорете.“ (Бит. 1:28) Тогава Йехова един вид казал „Алфа“. Той ясно заявил намерението си съвършените, послушни потомци на Адам и Ева да напълнят земята и да я превърнат в рай. Когато това стане, Йехова сякаш ще каже „Омега“. След като завършил сътворението на „небесата и земята, и всичко, което е в тях“, Йехова дал гаранция. Той гарантирал, че несъмнено ще изпълни намерението си за хората и земята. Намерението му ще се осъществи напълно в края на седмия ден. (Бит. 2:1-3) w23.11 5, абз. 13-14

Нелекото пътуване от Вавилон до Израил можело да отнеме около 4 месеца, но Йехова обещал да премахне всичко, което би попречило на завръщането на народа му. Верните на Йехова юдеи били сигурни, че благословиите, които ще имат, ако се върнат, си струват всички жертви. Най-голямата благословия била свързана с поклонението им. Във Вавилон нямало храм на Йехова. Нямало олтар, на който да принасят жертвите, изисквани от Моисеевия закон, нито организирано свещенство, което да принася тези жертви. Освен това езичниците, които не зачитали Йехова и стандартите му, превъзхождали числено верните Божии служители. Затова хиляди юдеи нямали търпение да се върнат в родината си, за да възстановят чистото поклонение. w23.05 14-15, абз. 3-4

За да продължаваме да постъпваме „като деца на светлината“, се нуждаем от помощта на Божия свети дух. Защо? Защото не е никак лесно да останем чисти в днешния неморален свят. (1 Сол. 4:3-5, 7, 8) Светият дух може да ни помогне да победим мисленето на света, включително неговите философии и възгледи, които са в разрез с Божието мислене. Той ни помага също да вършим „всякаква доброта [и] праведност“. (Еф. 5:9) Един начин да получим светия дух, е да се молим за него. Исус казал, че Йехова „ще даде свети дух на онези, които му поискат“. (Лука 11:13) Получаваме светия дух и когато заедно възхваляваме Йехова на християнските събрания. (Еф. 5:19, 20) Благотворното влияние на Божия свети дух ще ни помогне да живеем по угоден на Бога начин. w24.03 23-24, абз. 13-15

Нуждаеш ли се от повече дълготърпение? Ако е така, моли се за това. Дълготърпението е част от плода на духа. (Гал. 5:22, 23) Така че можем да се молим на Йехова да ни дава свети дух и да ни помага да развиваме плода му. Ако дадена ситуация е изпитание за дълготърпението ни, ще искаме от Бога свети дух, за да сме търпеливи. (Лука 11:13) Можем също да молим Йехова да ни помага да гледаме на нещата от неговата гледна точка. А след това трябва да полагаме усилия да сме търпеливи всеки ден. Колкото повече се молим за дълготърпение и се стремим да сме търпеливи, толкова по-дълбоки корени ще пуска това качество в сърцето ни и ще стане част от личността ни. Размисълът върху библейски примери също ни помага. Библията съдържа много примери на хора, които били търпеливи. Като размишляваме върху повествованията, ще научим по какви начини можем да проявяваме дълготърпение. w23.08 22, абз. 10-11

Исус уверил апостол Петър в подкрепата на Йехова. След възкресението си той отново чудодейно осигурил на Петър и другите апостоли богат улов на риба. (Йоан 21:4-6) Това чудо несъмнено уверило Петър, че Йехова лесно може да се погрижи за материалните му нужди. Вероятно после апостолът си припомнил Исусовите думи, че Йехова ще осигурява нужното на онези, които „търсят първо царството“. (Мат. 6:33) Ето защо Петър поставил на първо място службата, а не рибарския занаят. Той смело свидетелствал на Петдесетница през 33 г. и помогнал на хиляди да приемат добрата новина. (Деян. 2:14, 37-41) По-късно помогнал на самаряните и езичниците да приемат Христос. (Деян. 8:14-17; 10:44-48) Йехова наистина използвал Петър по могъщ начин да привлече всякакви хора в сбора. w23.09 20, абз. 1; 23, абз. 11

Около две години след като вавилонците унищожили Йерусалим, цар Навуходоносор сънувал смущаващ сън за едно огромно изображение. Той заплашил да убие всички мъдреци, включително Даниил, ако не му разкажат съня и не разтълкуват значението му. (Дан. 2:3-5) Даниил трябвало да действа бързо, в противен случай много хора щели да загубят живота си. В повествованието четем: „Даниил лично влезе при царя и го помоли да му даде време, за да разтълкува съня на царя.“ (Дан. 2:16) Това изисквало смелост и вяра. Няма сведения Даниил да е тълкувал сънища преди. Той казал на приятелите си „да помолят небесния Бог за милост относно тази тайна“. (Дан. 2:18) Йехова отговорил на молитвите им и с негова помощ Даниил разтълкувал съня на царя. Така животът на Даниил и на приятелите му бил пощаден. w23.08 3, абз. 4

Мисли за ползата от дълготърпението. Търпеливите хора са по-щастливи и по-спокойни. Така че дълготърпението подобрява психичното и физическото ни здраве. Когато сме търпеливи към другите, имаме по-добри отношения с тях и сборът е по-обединен. Ако не бързаме да се гневим, когато някой ни провокира, няма да влошим ситуацията. (Пс. 37:8; Пр. 14:29) И преди всичко така подражаваме на небесния си Баща и се приближаваме до него. Само колко привлекателно и полезно качество е дълготърпението! Макар че невинаги е лесно да го проявяваме, с помощта на Йехова може да продължаваме да го развиваме. И докато търпеливо чакаме новия свят, можем да сме уверени, че „очите на Йехова са насочени към онези, които се боят от него, към онези, които чакат неговата милост“. (Пс. 33:18) Нека сме решени „да се облечем с дълготърпение“. w23.08 22, абз. 7; 25, абз. 16-17

Яков подчертал, че човек може да твърди, че има вяра, но делата му да показват друго. (Як. 2:1-5, 9) Яков също говори за човек, който вижда, че някой брат или сестра нямат дрехи или храна, но не им оказва помощ. Дори той да твърди, че има вяра, тя не е подкрепена от дела. Следователно е безполезна. (Як. 2:14-16) Яков споменал Раав като хубав пример на човек, който показал вярата си с дела. (Як. 2:25, 26) Тя била чувала за Йехова и разбирала, че той подкрепя израилтяните. (Ис. Н. 2:9-11) Раав проявила вярата си, като защитила двама израилски съгледвачи, когато животът им бил в опасност. В резултат на това тази несъвършена жена от друг народ била обявена за праведна точно както Авраам. Нейният пример показва колко е важно вярата ни да е подкрепена от дела. w23.12 5, абз. 12-13

Като християни, не се задоволяваме с това да имаме само повърхностно разбиране на Библията. Искаме да научим с помощта на Божия свети дух „дори и дълбоките неща на Бога“. (1 Кор. 2:9, 10) Защо в личното си изучаване не разгледаш по-подробно някоя тема, с цел да се приближиш до Йехова? Например можеш да изследваш как той проявявал любов към служителите си в древността и как това доказва, че обича и тебе. Или може да проучиш каква била уредбата за поклонение в Израил и да я сравниш с поклонението ни днес. Друга идея е да направиш задълбочено изследване на пророчествата, които се изпълнили в лицето на Исус по време на живота и службата му на земята. Ще ти е приятно да изучаваш подобни теми с помощта на „Справочника на изданията на Свидетелите на Йехова“. Дълбокото изучаване на Библията може да укрепи вярата ти и да ти помогне „да намериш познанието за Бога“. (Пр. 2:4, 5) w23.10 18-19, абз. 3-5

Гръцката дума, която апостол Петър използвал, преведена като „силна“, буквално означава „опънат“. Във втората част на стиха той описал какво прави любовта — покрива греховете на братята ни. Може да си го представим по следния начин: Хващаме любовта си с две ръце, сякаш е парче еластичен плат, и я разтягаме, докато покрие не един, не два, а „множество грехове“. „Да покриеш“, означава да простиш. Точно както парче плат може да покрие едно петно, така и любовта може да покрие слабостите и несъвършенствата на другите. Любовта към събратята ни трябва да е достатъчно силна, че да можем да прощаваме несъвършенствата им, дори понякога това да изисква големи усилия от наша страна. (Кол. 3:13) Когато успеем да простим, показваме, че любовта ни е силна и че искаме да радваме Йехова. w23.11 10-11, абз. 13-15

Когато бил на 26 години, цар Йосия започнал да възстановява храма. По време на работата била намерена „книгата на закона на Йехова, дадена чрез Моисей“. Като чул записаното в нея, царят бил подтикнат да действа. (2 Лет. 34:14, 19-21) Искаш ли да четеш Библията редовно? Ако вече се опитваш да го правиш, харесва ли ти? Отбелязваш ли си стихове, които могат да са ти от полза? Когато бил на около 39 години, Йосия допуснал грешка, която му коствала живота. Вместо да потърси ръководството на Йехова, той разчитал на себе си. (2 Лет. 35:20-25) Каква е поуката? Независимо на каква възраст сме или от колко време изучаваме Библията, трябва да продължаваме да търсим Йехова. Това означава редовно да се молим за неговото ръководство, да изучаваме Словото му и да се вслушваме в съветите на зрели християни. Тогава ще е по-малко вероятно да допуснем големи грешки и ще сме по-щастливи. (Як. 1:25) w23.09 12, абз. 15-16

В Библията се говори за редица забележителни жени, които обичали Йехова и му служили. Те били „умерени в навиците си“ и „верни във всичко“. (1 Тим. 3:11) Сестрите могат да намерят достойни примери за подражание и сред зрелите християнки в своя сбор. Млади сестри, помислете на кои зрели християнки в сбора можете да подражавате. Наблюдавайте хубавите им качества и след това размишлявайте как можете да ги проявявате. Важен аспект на християнската зрялост е смирението. Смирената жена се радва на добри отношения с Йехова и с другите. Например жената, която обича Йехова, смирено избира да следва принципа за главенството, установен от небесния ѝ Баща. (1 Кор. 11:3) Този принцип има конкретни приложения в сбора и семейството. w23.12 18-19, абз. 3-5

Йехова очаква мъжът да обича жена си и да се грижи за физическите, емоционалните и духовните ѝ нужди. Да развиваш мисловни способности, да проявяваш уважение към жените и да може да се разчита на тебе, ще ти помогне в брака. След като се ожениш, може да станеш баща. Йехова е най-добрият Баща и можеш да научиш много от него. (Еф. 6:4) Той открито казвал на своя Син Исус, че го обича и го одобрява. (Мат. 3:17) Ако станеш баща, редовно уверявай децата си, че ги обичаш. Щедро ги хвали за хубавите неща, които правят. Бащите, които подражават на Йехова, помагат на децата си да станат зрели мъже и жени. Още отсега можеш да се подготвиш за тази роля, като любещо се грижиш за другите в семейството си и в сбора и като се учиш да изразяваш любовта и признателността си към тях. (Йоан 15:9) w23.12 28-29, абз. 17-18

Верните служители на Йехова са сполитани от проблеми и болести като всички останали хора. Освен това може да понасят противопоставяне или преследване от онези, които мразят Божия народ. Въпреки че не ни предпазва от подобни трудности, Йехова обещава да ни помага. (Иса. 41:10) С негова помощ можем да запазим радостта си, да вземаме добри решения и да му оставаме лоялни дори и в най-трудните обстоятелства. Йехова обещава да ни дава това, което Библията нарича „мира от Бога“. (Флп. 4:6, 7) Този мир е спокойствието на сърцето и ума, което произлиза от скъпоценните ни отношения с Йехова. Мирът от Бога „превъзхожда всяка мисъл“, тоест надминава всичките ни представи. Изпитвал ли си някога изненадващо спокойствие, след като си се молил горещо на Йехова? Това чувство е „мирът от Бога“. w24.01 20, абз. 2; 21, абз. 4

Любовта към Бога подбужда лоялните му служители да възхваляват името му с цяло сърце. Цар Давид разбирал, че да възхвалява името на Йехова, означава да възхвалява самия Йехова. Неговото име ни напомня за репутацията му — за всичките му хубави качества и прекрасни дела. Давид смятал името на Йехова за свято и искал да го възхвалява. Той искал да го прави с „всичко в себе си“, тоест всеотдайно. Подобно на това левитите били начело в отдаването на възхвала на Йехова. Те смирено признали, че думите им никога не могат напълно да изразят възхвалата, която Божието свято име заслужава. (Неем. 9:5) Без съмнение тази смирена и искрена възхвала донесла много радост на Йехова. w24.02 9, абз. 6

Йехова няма да сметне, че си се провалил, ако не си постигнал цел, която не е била по силите ти. (2 Кор. 8:12) Учи се от неуспехите си. Помни какво вече си постигнал. Библията казва, че „Бог не е неправеден, та да забрави делата [ти]“. (Евр. 6:10) Така че и ти не бива да ги забравяш. Размишлявай за това, което вече си постигнал — може би си станал близък с Йехова, започнал си да говориш на другите за него или си се покръстил. Точно както си напреднал и си постигнал духовните си цели в миналото, така можеш да продължаваш да напредваш към постигането на настоящата си цел. С помощта на Йехова можеш да постигнеш целта си. Докато продължаваш да работиш върху духовната си цел, не забравяй да забелязваш как Йехова ти помага и те благославя и това ще ти носи радост. (2 Кор. 4:7) Ако не се отказваш, ще получиш още по-големи благословии. (Гал. 6:9) w23.05 31, абз. 16-18

Йехова търси начини да покаже на служителите си, че ги обича и е доволен от тях. В Библията са записани два случая, при които той казал на Исус, че е неговият любим Син, когото одобрява. (Мат. 3:17; 17:5) Иска ли ти се да чуеш как Йехова ти казва, че му носиш радост? Днес той не говори с нас от небето, но ни говори чрез страниците на писаното си Слово. Можем „да чуем“ одобрението му, когато четем думите на Исус в евангелията. Исус подражавал съвършено на Баща си. Така че, когато четем как той показвал одобрението си към своите несъвършени, но верни последователи, можем да си представим, че Йехова казва същите думи на нас. (Йоан 15:9, 15) Ако имаме изпитания, това не означава, че сме загубили Божието одобрение. Напротив, те ни дават възможност да покажем колко силно обичаме Йехова и че напълно разчитаме на него. (Як. 1:12) w24.03 28, абз. 10-11