СТАТЬЯ ВАЖ И ИЗУЧЕНИЯ 12
ДИЛИ 119 Амэ трэбуй тэ патяс
Амэ жувас кодэлэса, андэр со патяс
«Амэ жувас кодэлэса, андэр со патяс, ай най кодэлэса, со диқас» (2 КР. 5:7).
АМЭ УӶАНАСА
Сар тэ сыкавас, кай амэ надеисавас по Иегова, ай най пэр пэстэ, кала прилас решэнии.
1. Васо о апостало Павло сас лошало кодэлэсти, сар во зындярдя пэстири жызня?
О АПОСТАЛО Павло ӷанэнас, кай ӥто лэс трэбуй тэ казнин. Но во сас фартэ лошало кодэлэсти, сар во зындярдя пэстири жызня. Во ԥэндя: «Мэ... пропрастаем вся о дром, на парашэлэм тэ патяв» (2 Тим. 4:6—8). О Павло приля само годявэрни решэния — во отдя пэстири жызня лэ Иеговасти. Во ӷанэнас, кай уӷодий лэ Дэвлэсти. Амэ тожэ камас тэ прилас лашэ решэнии и тэ уӷодисарас лэ Иеговасти. Со андэ када поможыя?
2. Со сыкавэн и алава анда 2 Каринфо 5:7?
2 О Павло ԥэндя пала пэстэ и пала авэр христианоря: «Амэ жувас кодэлэса, андэр со патяс, ай най кодэлэса, со диқас» (2 Кр. 5:7). Со во кадэлэса камля тэ ԥэнэн? И мануша, савэ на патян андо Иегова, прилэн решэнии кати па кода, со вонэ диқэн, ашунэн и полэн. Ай кодэла, ко патял андэр лэстэ, всегда, кала прилэн решэнии, гиндон пала кода, со чалёла лэсти. Кадя вонэ сыкавэн, кай патян лэ Дэвлэсти и лэстирэ алавэнди (Пс. 119:66; Евр. 11:6).
3. Саво лашымос аштярэл кодэлэн, ко жувэл кодэлэса, андэр со патял? (2 Каринфо 4:18).
3 Канешно, дэкала, кала амэ прилас решэнии, амэ всаек трэбуй тэ шас сама пэ кода, со диқас, ашунас и полас. Но если амэнди трэбуй тэ прилас важно решэния, ай амэ шас сама кати пэ кода, со амэ диқас или ашунас, тоди када можэт тэ анэн ԥаримос. Васо? Важ кода кай амаро ди хохавно, и во можэт амэн тэ дилярэл. Но со инке май хужэ, если амэ жувас кати кодэлэса, со диқас, тоди амэ подвэдисараса лэ Иеговас (Эккл. 11:9; Матф. 24:37—39). Ай если амэ жувас кодэлэса, андэр со патяс, тоди амэ ласа тэ терас кадя, сар уӷодно лэ Дэвлэсти (Еф. 5:10). Кала амэ кандас лэ Дэвлэс, амэ аваса па чачимастэ бахталэ и по ди амэндэ авэла мирно (Пс. 16:8, 9; Ис. 48:17, 18). Ай инке амэндэ англэ авэла райкани вечно жызня. (Проадинон 2 Каринфо 4:18.)
4. Сар тэ полас, пэр со амэ надеисавас, кала прилас решэнии?
4 Кажнонэсти андар мэндэ трэбуй тэ пушэл пэстар: «Сар мэ прилав решэнии? Мэ надеисавав пэ кода, со диқав, или патяв лэ Иеговасти и приашундював каринг кода, со во ԥэнэн?» Давай уӷанаса, сар амэ можэм тэ сыкавас, кай жувас кодэлэса, андэр со патяс: 1) кала витидас бути, 2) кала родас пэсти манушэс или 3) кала и ԥрала приԥэнэн варисо тэ стерас. Амэ роздиқаса, пэр со трэбуй тэ шас сама, кай тэ прилас годявэрни решэния.
КАЛА ВИТИДАС БУТИ
5. Пэр со амэ трэбуй тэ шас сама, кала витидас бути?
5 Амэ камас, кай амэндэ и амарэ чачендэ тэ авэл вся, со трэбуй важ и жызня (Эккл. 7:12; 1 Тим. 5:8). Пэ дэсавэ бутя можно драго тэ затерэс. Тоди лэла тэ хутилэл най кати по котор марно, но и кадяжэ можно тэ отстос и ловэ. Ай дэкала и ловэ хутилэн кати кай тэ проправардён. Канешно, кала амэ витидас, сави бути тэ терас, амэнди интересно, скати амэ ласа тэ затерас. Но если амэ шас сама кати пэ када, тоди вижал, амэ жувас кодэлэса, со диқас.
6. Сар тэ сыкавас, кай амэ жувас кодэлэса, андэр со патяс, кала витидас бути? (Евреёря 13:5).
6 Если амэ жувас кодэлэса, андэр со патяс, то ласа тэ гиндосарас, на дурярэла мэрни бути ман лэ Иеговастар чи най. Можно тэ пушас пэстар: «Прижалапэ манди пэ кадэя бути тэ терав кода, со о Иегова вэрыцый?» (Прит. 6:16—19); «На лава мэ тэ промэкав и собрании, май набут тэ ԥирав тэ росԥэнав пала Дэл и кажно дес тэ адиносарав и Библия?»; «На вижала кадя, кай через и бути мандэ авэла май набут время важ пэско ери?» (Флп. 1:10). Если хоть пэ ек анда кадэла вопросоря ту ԥэндян «Да», авелоп годявэрнэс тэ на терэс кацави бути, дажэ если авэр тэ виарақэс фартэ ԥарэс. Амэ жувас кодэлэса, андэр со патяс. Важ када, па амарэ решэнии трэбуй тэ дицол: амэ патяс, кай о Иегова виарақэла, сар тэ позаботийпэ пала амэндэ (Матф. 6:33; проадинон Евреёря 13:5).
7, 8. Сар ек ԥрал сыкадя, кай жувэл кодэлэса, андэр со патял? (Кадяжэ диқэн и картинка.)
7 Акэ сар о Хаве́роa, амаро ԥрал анда Южно Америка, сыкадя, кай жувэл кодэлэса, андэр со патял. Во росԥэнэн: «Мэ виарақлэм бути, пэ сави затердоп дувар май бут чем раньшэ и линоп тэ терав кода, со манди фартэ интересно». Но кадяжэ о Хаверо камля тэ ашэл пианеро. Во ԥэнэн: «Мэ жылэм тэ подав дума лэ начальникоса па кодэя бути. Англа када мэ манглэм лэ Иеговас тэ поможый манди. Мэ патявас: во май драго ӷанэн, со важ мандэ само фэдэр. Манди камэласпэ тэ ашав инке май лашо мастеро андэ пэстири дила и тэ затерав май бут. Но мэ на камавас, кай и бути тэ мешыий манди тэ терав май бут важ о Дэл».
8 Инке о Хаверо росԥэнэн: «О начальнико ԥэндя, кай манди прижалапэ часто тэ заритярдював пэ бути. Мэ пативаса ԥэндэм, кай када манди на поджал, важ кода кай вечеронэнца мэ терав лэ Дэвлэстири дила». О Хаверо отԥэнделя кадэла бутятар. Через дуй курте во ашэля пианеро, ай май интя, андэ кодэва жэ бэрш, во виарақля бути, пэ сави трэбуй тэ терэл най вся о дес. Во ԥэнэн: «О Иегова ашундя мэрнэ молитвы и дя манди бути, сави роздраго поджал важ о пианеро. Мэ па чачимастэ бахтало, важ кода кай акана моӷу тэ терав май бут важ о Иегова и важ и ԥрала и ԥэя».
Кала тути камэн тэ дэн тэ терэс бути, пэ сави ту сможэш май бут тэ затерэс, спэрва пуш совето кай о Иегова — во ӷанэн май драго, со важ тутэ само фэдэр. (Диқэн и абзацоря 7, 8.)
9. Сости амэ сытювас кай о Тэо?
9 Ай со, если щас амэ терас кодэя бути, сави дурярэл амэн лэ Иеговастар? Со тоди тэ терас? Акэ со росԥэнэн о Тэ́о анда Конго: «Мэ виарақлэм бути, сави всегда камавас. Мэ лэм тэ затерав тривар май бут, и всаворэ стонас пэр мандэ патив». Но амарэ ԥралэсти часто прижаласпэ тэ заритярдёл пэ бути и важ када во промэкэлас и собрании. Тай инке дэкала лэстири фирма дилярэлас аврэн, и лэс заставинас тэ гаравэл када. О Тэо камэлас тэ ужалтар, но во фартэ даралас тэ ашэлпэ би бутяко. Со лэсти поможысардя? Во ԥэнэн: «Манди придинэ зор и алава анда Аввакум 3:17—19. Мэ полэм: дажэ если мэ ашавапэ би бутяко, о Иегова виарақэла, сар пала мандэ тэ позаботийпэ. Важ када мэ ужылэмтар котар». О Тэо росԥэнэн: «Бут ко гиндой, кай важ лашо затеримос о мануш авэла ӷотово тэ отԥэндёл всаворэстар — дажэ лэ ерестар и лэ Дэвлэстар. Мэ лошало, кай на дурелэм лэ Иеговастар и мэрнэ чачендар. Через бэршэстэ о Дэл поможысардя манди тэ виарақав лащи бути. Хоть мэ затерав набут, но по котор марно хутилэл. Ай со инке май важно, мандэ исин время тэ терав варисо важ о Дэл. Если о Иегова тутэ по пэрво ҭан, када инке на сыкавэл, кай никала на авэла ԥарэс лэ ловэнца. Но кода, кай во тут на ашавэла, — када чачимос». И акэ, давайте кодэлэса, савэ решэнии амэ прилас, тэ сыкавас, кай амэ патяс лэ Иеговасти и кодэлэсти, со во ԥэнэн. Ай во пэстиря ригатар лэла тэ дэл амэнди бут лашымос.
КАЛА РОДАС ПЭСТИ ХУЛАС ИЛИ ХУЛАЯ
10. Пэр со трэбуй тэ шос сама, кала витидэс пэсти манушэс, но пала со инке трэбуй тэ сэрэс?
10 Ери — када лэ Иеговаско подарко. Если тути камэлпэ ерес — када нормально. Кала и ԥэйb придиқэлпэ каринг кодэва, ко можэт тэ ашэл лако хулай, вой, наверно, шола сама, саво лэстэ характеро, саво во пар пэстэ и савэ алавэса во ашундёл. Кадяжэ лати авэла интересно тэ уӷанэн, сар во обжалпэ лэ ловэнца и сар заботийпэ пала пэстирэ чаче. Ай инке и ԥэй погиндоя, спокойно лати по ди паша лэстэ чи най. Чаче, вся када важно. Но если вой шол сама кати пэ кадэла маменторя, то вижал, кай вой жувэл кодэлэса, со диқэл.
11. Сар тэ сыкавас, кай жувас кодэлэса, андэр со патяс, кала витидас пэсти хулас или хулая? (1 Каринфо 7:39).
11 Сар жэ о Иегова абурой амарэ ԥэянца и ԥралэнца, савэ приашундён каринг лэстэ, кала витидэн пэстирэ манушэс! Например, вонэ на грабинпэ тэ жэнинпэ или тэ жан миростэ фартэ рано, ай аштярэн, кала «вибар[ёна] и годя[вэна]» (1 Кр. 7:36). Вонэ шон сама, най со па лэндирятэ, ай со па лэ Дэвлэстирятэ трэбуй тэ авэл андо характеро кай лашо хулай и лащи хулаи (Прит. 31:10—13, 26—28; Еф. 5:33; 1 Тим. 5:8). Ай если варико анда най свидетеля шол сама кацавэ христианинос, тоди амаро ԥрал или амари ԥэй дажэ на залэл тэ дэл дума, или тэ пэрэпистройпэ, кацавэ манушэса. Вонэ сэрэн о совето анда 1 Каринфо 7:39, кай ԥэнэнпэ тэ жэнинпэ или тэ жан миростэ кати тоди, если кадэва мануш андярэл лэ Дэвлэстири время (проадинон). Кадэла ԥэя и ԥрала на парашэн тэ жувэн кодэлэса, андэр со патян. Вонэ ӷанэн: о Иегова позаботияпэ пала кода, со камэл лэнго ди, фэдэр, чем варико авэр (Пс. 55:22).
12. Сости ту сытёс кай и Роза?
12 Акэ со тердясаспэ кай и Роза, сави сас пианерка андэ Калу́мбия. Вой терэлас бути па интэрнэто, и лати часто прижаласпэ тэ дэл дума еқэ манушэса, саво на сас свидетелё. Во ля тэ шол пэр латэ сама. Ла Розати во тожэ чалеля. Вой росԥэнэн: «Во сас кацаво лашоро: любияс всаворэнди тэ поможый, следияс пала пэско зор. И манди чалёлас, сар во обжаласпэ манца. Мэ камавас, кай кацаво хулай мандэ тэ авэл. Но сас ек проблема: во на сас свидетелё». Инке и Роза ԥэнэн: «Манди сас ԥарэс тэ парашав лэса тэ дав дума, важ кода кай манди сас фартэ приятно, кай во ман шолас сама. Кода время манди сас ԥарэс по ди кодэлэстар, кай мэ екжэни. Мэ камавас тэ жав миростэ, но машкар ԥрала анда собрания манди нико на чалёлас». И Роза на шолас сама ек кати пэ кода, со диқэлас. Вой погиндосардя, со авэла по ди кай о Иегова кодэлэстар, со вой витидэла. Важ када вой парашэля тэ дэл дума кадэлэ манушэса и ля май бут тэ терэл дила важ о Дэл. Потом ла ақардэ тэ сытёл пэ ШБЦ. Акана вой спецпианерка. И Роза ԥэнэн: «О Иегова подарисардя манди фартэ бут подаркоря, и акана мэ па чачимастэ бахтали». Дэсавэ решэнии найвушэро тэ прилас. Особено кала прижалпэ тэ отԥэндювас кодэлэстар, со амэнди фартэ камэлпэ. Но если амэ жувас кодэлэса, андэр со патяс, тоди амэнди никала на авэла кадэлэстар вэрыто!
КАЛА И ԤРАЛА ПРИԤЭНЭН ВАРИСО ТЭ СТЕРАС
13. Сар амэ можэм дэкала тэ андярас пэс, кала и ԥрала приԥэнэн варисо тэ стерас?
13 И катутнэ и раёни старейшыноря, о филиало и о Руководящё совето часто приԥэнэн амэнди варисо тэ стерас андэ лэ Иеговастири дила. Но со, если амэ на полас, васо вонэ прилинэ варисави решэния? Амэ можэм тэ гиндосарас кати пала кода, сар кадэлэстар амари жызня ашэла май ԥари. Или амэ можэм найлащя ригатар тэ диқас пэ кодэла ԥрала, савэ приԥэндэ када тэ стерас.
14. Со поможый амэнди тэ кандас, кала и ԥрала приԥэнэн амэнди варисо тэ стерас? (Евреёря 13:17).
14 Амэ патяс, кай о Иегова андярэл пэстирэ народос и драго ӷанэн, со амэндэ терэлпэ. Важ када, кала амэнди приԥэнэн, со тэ терас, амэ сразу жэ кандас и терас када радостяса. (Проадинон Евреёря 13:17.) Амэ полас: если амэ кандас, када поможый лэ Дэвлэстирэ народости тэ авэл сар ек ери (Еф. 4:2, 3). Чаче, и ԥрала найидеальни. Но если амэ лэн кандас, о Иегова здиқэла пар мэндэ (1 Сам. 15:22). Ай если чаче трэбуй авэла варисо тэ парувэл, о Дэл, кала авэла трэбуй, обязательно када стерэла (Мих. 7:7).
15, 16. Со поможысардя еқэ ԥралэсти тэ кандэл, хоть спэрва лэсти сас ԥарэс? (Кадяжэ диқэн и картинка.)
15 Роздиқаса ек случаё анда Перу́, саво сыкавэл: если амэ патяс и кандас лэ ԥралэн, кала вонэ варисо приԥэнэн тэ стерас, када анэн бут лашымос. Андэ кодэя страна дэн дума пэ испанско шыб, но кадяжэ котэ исин и авэр шыба, например кечуанско шыб. Бут бэрша и ԥрала и ԥэя родэнас кодэлэн, ко дэл дума пэ кадэя шыб. Но потом андэ кодэя страна вижыля нэво законо, и лэнди прижыляпэ па аврятэ тэ родэн кацавэ манушэн (Римо 13:1). Дэсавэ пережывали, кай через када авэла май ԥарэс тэ росԥэнэн важ о Дэл. Но кала вонэ стердэ кадя, сар лэнди ԥэндэ, вонэ додиқлэ бут лашымос лэ Иеговастар.
16 Ек старейшына анда кечуанско собрания, савэс ақарэн Ке́вино, тожэ пережывал. Во ԥэнэн: «Мэ гиндосаравас: „Сар акана амэ ласа тэ родас лэ манушэн, савэ дэн дума пэ кечуанско шыб?“». Со стердя о Кевино? Во ԥэнэн: «Манди чалелэ и алава анда Притчи 3:5, и мэ шутэм сама пэ лэ Маисеёско примеро. О Иегова приԥэндя лэсти тэ виандярэл лэ израильтянонэн анда Египто и тэ анэн лэн каринг и Лоли моря. Моӷло тэ здэлпэ, кай о народо попэля андэ ловушка, и лэнди най каринг тэ терэнпэ. Но о Маисеё всаек кангля лэ Иеговас и важ када о Дэл здиқля пэр лэстэ, кала стердя чуда важ и израильтяноря» (Исх. 14:1, 2, 9—11, 21, 22). О Кевино парудя пэско гиндо и ля па аврятэ тэ росԥэнэн пала Дэл. Во ԥэнэн: «Дажэ на патялпэ, скати лашымос о Иегова важ амэндэ стердя. Варикала амэ ԥирасас бут, ай и мануша амэнди попэрдёнас мало — варикай ек или дуй. Ай акана амэ май бут ԥирас котэ, кай и мануша дэн дума пэ кечуанско шыб. Амэ лям тэ дас дума май бутэ манушэнца, тэ терас май бут повторни и ашэля май бут изучении па Библия. Пэ собрании линэ тэ авэн пэбутэстэ май бут мануша». Да, если амэ жувас кодэлэса, андэр со патяс, о Иегова на ашавэла и дэла бут лашымос.
Бут мануша потԥэнэнас лэ ԥралэнди и лэ ԥэянди, кай тэ виарақэн кодэлэн, ко дэл дума пэ кечуанско шыб. (Диқэн и абзацоря 15, 16.)
17. Сости ту сытелян анда кадэя статья?
17 Амэ полям, сар амэ можэм тэ жувас кодэлэса, андэр со патяс, кала витидас бути, кала родас пэстирэ манушэс и кала и ԥрала приԥэнэн варисо тэ стерас. Но амэнди трэбуй тэ шас сама пэ кода, со гиндой о Иегова, най кати андэ кадэла маменторя, но и андэ всаворэ авэр. Например, кала амэ витидас, саво кино тэ диқас, сар тэ проандярас и время, каринг тэ жас тэ сытювас или сар тэ барярас лэ бэятонэн. Со бы амэ тэ на витидас, трэбуй тэ шас сама най кати пэ кода, со амэ диқас. Важно тэ сэрас, со авэла по ди кай о Иегова, тэ приашундювас каринг кода, со во ԥэнэн, и тэ на бистрас, кай во дя алав тэ заботийпэ пала амэндэ. Тоди амэ о вико вечно ласа тэ терас амарэ Дэвлэстири, лэ Иеговастири дила! (Мих. 4:5).
ДИЛИ 156 Да, мэ патяв
a Дэсавэ алава парудэ.
b Хоть андо абзацо дума жал пала ԥэй, кадэла гиндоря кадяжэ поджан каринг и ԥрала.